В мен гастролират мрачни мисли,
подобни на табун подплашени коне!
Да би се слегнала прахта от тях поне,
та да не чувствам привкуса им кисел,
като винó, негодно за другари!
Из мозъка препускат бясно и се кискат
като изчадия от Дантевия "Ад",
помъкнали каруцата на времето назад!
Безсилен съм пред тях подобно ручей бистър,
отровен от вонята на кошмара!
Кошмарът, че оставен съм заложник,
срещу насмешките на злите сили! ...