Молитва... за милост
"Липсваш ми!" - не спирам да повтарям
протегнала ръце към вечността.
Обичам те! В съня си сътворявам
най-истинските майчини слова.
От снимката с очи ме пак прегръщаш
и шепнеш мило: "Мамо, не плачи!"
Но как да спра сълзите? Те ме връщат
към онзи миг. Душата ми крещи.
Не мога да забравя и не искам
ужаса... (та той е вътре в мен).
Болката неистова и писъкът
сърцето ми раздират всеки ден.
И нищо че усмихвам се и дишам,
живея някак (длъжна съм пред теб),
че пиша стихове и пак обичам,
животът ми покрит е с черен креп.
Така ще е. Приела съм съдбата
да нося кръста тежък и жесток,
но стигна ли Голготата възпята,
глава смирено ще сведа пред Бог.
И не за мен молитви ще отправя,
(че смъртна съм, го зная, че греша).
Аз искам милост свята да измоля...
за майките и техните чеда.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно!Всичко Ваше е красиво и силно,преживяно и истинско!
-
!!!
-
!!!...
-
искрен и преболедуван стих, Танче...
светът е несправедлив и много неща нямат своето обяснение!
търпение, душко...
може би, наистина някой ден ще се съберем с нашите починали близки и няма да има повече смърт!
дано...дано... -
Не се забравя, Танечка! Никога няма да забравиш!Синовете не трябва да умират преди майките си. Поплачи си и се помоли, за да ти олекне... И пиши. Това също помага. Прегръдки!
-
Душа на клада...
Таня!!!
((( ))) -
Тъгата майчина не ще да стихне .И никога не ще напусне нейното сърце.Но аз пред тебе се прекланям за силата на твоето сърце!Много топъл ,тъжен но и много силен стих.Съчувствам ти майчице свята!!!
-
Болка е...
-
Благодаря, Мария!
Прочетох го! -
Таня,прочетох!Споделам с теб мъката.Имам едно тъжно стихче,Горест ако искаш прочети го.Майките плачат и без сълзи.
-
Всичките стихове за сина ми са изплакани сълзи.
-
Сълза, прокапала от сърцето...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
