МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... дрипясала от скитане по хълма, към мен заслиза тихо есента,
мъглата просна мократа си вълна връз плетените пръти на плета,
и попът, пийнал вино – две-три кани, брадата си захвана да тресе,
и черният рояк шосейни врани огракваше безмълвното шосе,
и даскалчето почна да се тюхка, че малка е сюрийката деца –
че даскалото тухла подир тухла се срива под снишените слънца,
и кметът към града в зори отпраши, дано поне се върне с блага вест,
че най-подир ваджишките апаши ще бъдат озаптени – още днес,
да те изплача? – вече нямам сила, да те изпея – има ли колай? –
дрипясала Родино моя мила! – остана спомен твоят земен Рай.