Patrizzia (Надежда Ангелова)
2289 18249
Jul 30, 2024, 1:53 AM  

Mолитва за недочули 

  Poetry » Phylosophy
171 2 6

В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,

 

не разруши от постоянство бреговете си,
не се затлачат всички бързеи с ракита...
А нейде на брега душата моя тихо свети си,
с измислена луна – сред върбалака скрита.

 

Плътта ми ручей е и влива се тя в гладната
река и в шепичка искрици се превръща...
А вие за брега се дръжте – да не паднете.
Простете бързам, та пред края вездесъща,

 

да напоя с любов брезите и тополите,
цветята полски, с обич да окъпя юли...
За мене  не е нужно даже да се молите,
молитва моят стих е... все за недочули.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Момичета, момичета... тази молитва се долавя само със сърцето... Благодаря ви!
  • Наде!❤️
  • Ай, пропусна ме с молитвата. Аз чувам добре
  • Който има сетива за красивото ще чуе тази молитва.
    Поздравления, Надя!
  • Наде! ❤️
  • "За мене не е нужно даже да се молите,
    молитва моят стих е... все за недочули."


    Между реката и брега танцуват неузрели истини
    и клати ехото глава в очакване да го настигнат
    онези летни гласове, (една причина за причините)
    За прошка есента зове, щом лятото е вече минало...

    Недочувам, но ще си купя слухов апарат
Random works
: ??:??