Господи, в душата си се вричам
нека доживея сутринта.
Нека си остана пак момичето
вярващо в щастливата съдба.
Нека със усмивка да посрещам
утрото с кристалната роса,
с полета на вятъра да тичам,
слънцето в дома си да внеса.
Нека да повтарям, как обичам
всеки миг омайна красота,
а с лъчите във коси закичени
да рисувам цветната дъга
под която всеки ден преминал,
се превръща в рай от чудеса.
Господи, молитвено те сричам,
подари ми... миг от вечността!
© Таня Мезева All rights reserved.