Молитвата на любовта

Колко сълзи се изплакаха тайничко, в прегръдките на нощта.

Колко сърца врати затвориха, обричайки се на безкрайна самота.

По колко улици скитах аз, Боже, но никой не каза: "Ела"!

Едничко щастие исках само, но щастието се превърна в река.

И молитвите ми забравени, и молбите ми не чути, за мен нямаше живот на света.

А колко исках да крещя само - приемете ме пак във вашите сърца.

Знам, не съм както преди, истините за мен са вече чужди.

Аз пропилях всички мечти, с тъмнина се покриха красивите очи.

Ще скитам и пак ще скитам, в самота ще минат моите дни.

Ще потъвам и пак ще потъвам в тишината на тези вълни.

Знам, ще бъда забравена, Боже, в този живот нов.

Знам, ще забравят дори и моето име и че някога се наричах аз ЛЮБОВ!

Милан Милев

14.04.2011