Заспивам, свечерявам се, замлъквам,

от сън спомени няма, но аз не искам да си спомням,

от този сън-кошмар ще се измъкна,

когато твоите ръце ме стоплят.

Ще спя и за теб и вместо тебе ще плача,

да се обърна утре назад и да се смея…

се моля, не съм тук, мойта сянка се влачи,

дано си ме спомниш, преди да забравя как се живее.

Жесток ли си? Търпението ми ли е жестоко?

Да бягам ли, къде ли да отида вече?!

Дано ме гледа Той там от високото,

дано ме чува отдалече,

ръката ми да хване и да ме изправи,

да ме подпре по тоя път, да се завърна малко закъсняла,

дъждът да не убива днес, да ме погали и да ме остави,

където бях на себе си достатъчна,  бях цяла.