kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
Feb 27, 2007, 3:19 PM

Моля... 

  Poetry » White poetry
690 0 4

С бясна нежност,
с излекуван кикот...
в очите -
така ме намираш
в твоята стая,
пълна с шепот,
да ритам дните
от залиняло минало.
А с тях...
и сенките хлипат,
че гоня ги бавно,
но трайно, завинаги...
И не съм същата
без техния глъч.
Аз съм повече твоя
и те чувствам по-силен,
когато убиваш
в мене зли духове,
а всичко има...
вкус на "Веднъж!..."
И кой ще посмее да каже,
че мечтите са...
по-дъхави,
ако не се случат
изведнъж!
Сред въздигащ се,
възкръснал дим -
цигарен, пръскащ се...
От днес...
си по-хубав!
Гледайки през
болката, втълпена
в очите ми,
аз обичах повече,
когато от тебе сама
в тъмно тръгвах си...
Сенките взеха
своите истини,
но аз моля,
научи ме...
да обичам завинаги!

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубав стих, Мирослава!!! Поздрави!!!
  • Благодаря!
  • Гледайки през
    болката, втълпена
    в очите ми,
    аз обичах повече,
    когато от тебе сама
    в тъмно тръгвах си...



    Харесах си го това!
  • Прекрасен стих!Много ми хареса втората част,може би заради надеждата и обичта в нея...Посланието на стиха също не ме остави безразлична,напротив Обич завинаги едва ли има,но ти пожелавам обич,която щете накара да забравиш за себе си.Ще търся името ти сред авторите,Мира Поздрав!
Random works
: ??:??