Пред теб стоя разкаяна.
Изстрадала жена.
Ти ме гледаш втренчено.
И до кръв хапеш своята уста.
Кажи ми, какво искаш да направя?
Как да поправя грешката си аз?
Но ти само мълчиш,
а от очите ти блика безумна страст.
Бих ти дала всичко,
но той всичко ми отне.
Имам в себе си само
едно изстрадало сърце.
Пред теб стоя разголена.
Пласт по пласт съблякох всичко от мен.
Ела, приюти ме.
Стопли ме в тоя облачен ден.
Ела, превържи раните,
които нанесе ми той.
Ела, нека изпитам
най-после покой!
© Ванина All rights reserved.