– Ти, топъл Вятърко крилат,
приятел ми бъди и брат!
Шега със мен не си прави
и шапката ми остави!
Ако си добър със мен,
ще си играем всеки ден.
Въздържаш ли се от белѝ,
ще сме приятели добри.
Хайде, с тебе да препуснем,
пъстри хвърчила да пуснем!
Аз изпъстрих ги с боички,
цветни, хубави са всички.
За игри е ден прекрасен!
– Е, добре, аз съм съгласен! –
рече Вятърко тогава. –
Ще е хубава забава!
Волният и топъл вятър
става ти от днес приятел.
Уважение ще имам,
нищо няма да ти взимам.
За приятеля с любов
аз на всичко съм готов.
Хвърчилата лекокрили
ще издигнем с дружни сили.
Ти връвчицата им дръж,
аз ще духна изведнъж,
ще ги вдигна във простора
над цветя, дървета, хора.
Твойте пъстри хвърчила
ще летят като с крила,
като птици полетели
там, сред облаците бели.
© Ангелина Михайлова All rights reserved.
Прочетох го с удоволствие!