Беше есенна вечер с ухания на пушек от огнища,
на марината от туршии и на прокиснати и смачкани гроздà.
Вървях и се оглеждах трескаво от любовта разнищена,
промушвах се между тълпите, сред парадигмата на младостта.
Като невестулка пъргава се плъзгах край съдбите скрити.
Оглеждах се и търсех от надежда тръпнеща, какво - не знам.
Очаквах да се взривя от нелогичност сред избухнали събития
и търсех себе си, крещейки през сълзи в безгласния си храм.
Отхвърлях съкрушено внезапни светлосенки от шепоти и смях
и пак се взирах до безумие, до слепота, до пулс опасен.
Мистерия е да обичам себе си чрез него, до страдание и грях,
нагазила в пространството на вечерта прекрасна. ...