Момчето от другата планета,
пак нагоре и надолу с колати си лети,
а аз не спирам да го наблюдавам и си миля,
какви по цял ден ги върти.
Черноок, висок,
той мистерия е и загатка,
трудно го засичам за секунда разговор дори,
иска ми се в мислите му някак си влезна,
но изчезва бързо, като дим.
Изглежда ми небрежен и леко непохватен,
и вечно бърза на някъде да излети,
дори не подозира, че тайно го заглеждам, ...