МОМЧЕШКИ СПОМЕН

... когато носех дънки „Super Rifle”

и карах в парка летните кънки,

морето бе до кларка ми със грайфер

и – до колене всичките реки,

и плажовете бяха тъй безкрайни,

и дишаше морето необят,

отваряха се всички скришни тайни

на този наш, така прекрасен, свят! –

о, как са ми се врязали в харддиска

дълбоките момчешки страхове,

че тати пак във бялата ми ризка

ще зърне фасче, скършено одве,

изгрее ли ми лунната пътека,

и мама два-три кинта ще даде! – 

и ще ме гледа как полека-лека

си тръгвам, без да зная накъде,

момичетата бяха тъй красиви 

в прекрасните си пориви към мен! –

с косиците си – ветролейни гриви,

и роклите – ефирен, летен лен,

и как потайно в лятно кино „Ленин”

аз стихчета редих им на ухо,  

и в този миг бях просто извънземен! –

щом даже те ми казваха: – Охо-о!

къде ли нейде? – из света огромен,

от мен изчезна онзи див хлапак?...

Навярно се превърна в светъл спомен,

забил нозе във варненския бряг.