Oct 1, 2013, 9:20 PM

Момчето и кучките 

  Poetry » Other
434 0 4

Всяка сутрин
след него
тръскат цици
безпризорните кучки;
онемели от глад,
омърлушени
и притихнали.

Всяка кучка -
с надежда, че от него
хляб ще получи.
И ослушват се -
как кънтят във душите им
неразбираеми звуци
от устните му усмихнати.

Но, приклекнал,
той ги гали с любов
по сплъстената козина.
После тръгва, уви,
в тази криза
дори за билет за трамвай
няма в джоба си!

Всяка вечер
по скайпа нова мацка
виртуално го гушка,
предполагайки, може би,
че животът му
тъй, по кучешки празен е.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??