Момчето… и вятъра
Бях мъничко хлапе… а гонех вятър!
Прелиствах книгите с обрулени ръце,
повдигах прашните завеси на театър
и погвах мислите с напрашено сърце.
Стисках във шепи златното брашно,
замесено със непрогледнали сълзи-
любов и скръб се биеха, добро и зло!
Камбанна песен леех в своите гърди!
Отекнал стон звънливостта крадеше
и с бурята рисуваше мъгли във мен.
Любов златиста в сенките трептеше, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up