Когато ти залипсва пак морето,
на гларусите дрезгавият крясък,
спомни си, моля, за момчето,
което ти написа стих от пясък.
Морето, този стар ревнивец,
избърса пясъчната ми дъска,
но думите са живи във сърцето,
ревнивецът от злоба да се пръска!
Ако те натоварвам ми кажи
и просто ще се скрия нейде.
Не ща живот насред лъжи
и по-добре кой както сметне.
И все пак ще ги изрека,
дори да ти се струва страшно
и ще те топлят те до века -
ах, как е всичко многозначно!
Обичам те! И ми прости,
че внасям смут в живота ти!
Аз внасям смут в живота ти -
обичам те, а ти?
© Минко Андонов All rights reserved.
Румяна, морето...