Момчето, което говори с морето.
На някакъв странен език, Аз ли бях тогава?
Недялко Йорданов
Момчето, което общува с морето на техен си, странен и таен език,
изпрати на сърфа си летния ден,
в тишината на залеза последва вълните
и бавно отплува отнесен от вятъра в блестящата заливна шир.
Последни минути на щастие, последни минути тъга по раздялата,
утре отново започва денят,
а после отново морето искрящо червено,
ще кани момчето да снеме умората
от поредния, летен, работен за него, безоблачен ден. ...