Познаваш ли, момчето с добрите очи?
В прегръдките му вечер заспивам.
Може би има своите тайни мечти,
но аз съм денят и нощта му свенлива.
Не умее в любов да се врича,
нито към мен нежни слова да реди,
но знам, все още истински ме обича
и днес ме гледа с любов, както преди.
В топлия поглед събрал е звездите,
в трудния ден търси късче синьо небе.
За ръката държи ме, прогонва бедите,
напред все ме води с устремени криле.
Силен мъж. С побелели вече коси.
Като камъче в обувката ми убива…
Познаваш ли, момчето с добрите очи?
Момчето, до което вечер заспивам.
Посветено
Хубав ден да имате!