Едно момче, с китара във ръцете
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха
с перцето. Макар в сърцето да не стихваше студа.
Гласът момчешки плачеше, хриптеше...
Едно момиче бе далеч сега...
Студът ще си отиде от площада.
Но момчето ще очаква дълго
своето момиче... За него бе мечтало...
Дали ще чуе тъжната китара?!