Приглушена светлина обгръща ти душата и милва я, а нея я боли. Звън на пиано се чува в тишината; уж тихо е, а сякаш там кънти. Протягаш пак ръка във тъмнината и молиш се тя да бъде там. Но вместо да ти хване тя ръката, усещаш как убийствено си сам. Обръщаш се назад да видиш нея, но няма я - само снимката стои. Със моето пиано за тебе аз ще пея, за момчето със тъжните очи!
Когато нечий свят бъде разбит остава само самота и тъга.Дори и да искаш спомена да избледнее в неговите очи това не може да се случи, защото за него си била само ти!....
Когато едно нещо е прекрасно най-добре е да не се говори,а да му се преклоним!Твоето стихче е наистина прекрасно и аз смирено навеждам глава и те поздраввам искренно!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.