Приглушена светлина обгръща ти душата
и милва я, а нея я боли.
Звън на пиано се чува в тишината;
уж тихо е, а сякаш там кънти.
Протягаш пак ръка във тъмнината
и молиш се тя да бъде там.
Но вместо да ти хване тя ръката,
усещаш как убийствено си сам.
Обръщаш се назад да видиш нея,
но няма я - само снимката стои.
Със моето пиано за тебе аз ще пея,
за момчето със тъжните очи!