Не показва често слабост, 
няма да го видиш и да плаче...
В очите винаги блести му радост,
не парадира с чувства, има ги обаче.

Не говори като няма нужда,
не възхвалява нещата материални.
Завистта на него му е чужда
и простотията сега го дразни.

За него стимул е да го обичаш...
Без да трябва да подсеща. 
Вечер тихо до него да се свиваш
и не лъжи, защото винаги усеща.

Аз съм той и той съм аз...
Една монета, живо огледало.
Няма разлика, на бас!
С времето превърнахме се в цяло.