За Момчилград
Посвещение с много любов
...
Не си ме "родил",
но остана завинаги в сърцето ми!
Не си ме образовал,
но отвори очите в живота ми!
Раздаваш сърдечност, милост, топлота...
Значими хора са родени в твоите недра.
Природата ти крие тайни и богатства,
разкриваш миналото с истина,
не слагаш маска.
А който може теб
и в настояще да обикне,
ще има смисъл занапред,
вглеждайки се в битие и сладостно възкликне:
" Горд съм с малкия градец,
с добри устои, излъчващ стил и ред!"
Поколения, след мен, ще продължат да те зачитат,
защото имаш безпристрастие, любов,
не се делиш на етноси,
а простичко напомняш - земляци сме!
Благодаря за хубавите спомени
в детските ми дни,
Благодаря, за мигове, изпълнени
със щедрост от приятелите ми!
Благодаря за чистата човешка подадена ръка,
с това ще те запомня -
колко си различен от света,
в теб утешавам се, далеч от суета!
Ще пазя безценното имане,
което в наследство си ми дал,
макар при теб загубих майка,
но бащиния дъх достойно отстоял
на времена, несгоди,
заслужено целувам тази длан.
Не е материалност, някаква облага,
а много повече от блян,
с мисълта за рая изгревът ти вече е огрял.
Обичам те!
И пак ще кажа - ще те пазя!
Ти си малък, но красив!
Много имаш да ни кажеш,
за минало, съдби...
Продължи!