Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.
С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.
Има и красота в света и в нас.
В цветята обаче няма нищо некрасиво.
Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот.
Навсякъде настъпва нощта.
По различно време и понякога продължава по-дълго и от влюбено туптене на сърцето.
Изпълзяват стаените кошмари, вятърът свири силно.
Отвява спомена за топлите, но летливи моменти.
Опитваме се да ги запазим, но те се трошат и хиляди парченца влизат в очите.
Изкривеният свят ни показва колко по-красив може да бъде животът погледнат през стъклен филтър.
Пречупената призма примамва да се стремим към това, което не можем да сме. ...