DianaVer (Даниела)
25 34
Sep 23, 2018, 10:11 AM  

Момент 

  Poetry » Phylosophy
642 0 2

 

Момент се рони в пясъчен часовник. 
Аз чувам го - той нещо ми шепти.
Дали споделя ми, сам себе си че гони, 
или досадата, безкрая вечно да брои?

 

Не ме ли укорява огорчено,
задето уловен е и от четири страни?
В безплътен вакуум - ледено пространство,
где време иронията в материя претвори...

 

Моментът е приклещен във безвремие...
Бариера тънка сам от него го дели.
Мечтае със безкрая мигом да се слее,
а отредено му е  да брои и да брои...

 

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??