Моментите, които спират дъха ми:
-усмивките на баба и дядо
-мама, когато ме види за първи път от дълго време
-„малките" ми братовчеди,
превърнали се в големи мъже и жени
-семейството ми и „малките големи” неща,
с които показват колко ме обичат
-израженията на приятелите ми, когато ги зарадвам
-музиката, която ме връща в миналото
-парфюма, след който се обръщам,
този който ме връща при някого, някъде
-думите „пази се"
-думите „обичам те”
-думите „до следващия път”
-мястото, което наричам „дом”
Дом е душата ми, в която пазя всеки един миг.
Всеки един спомен, усмивка, парфюм.
Всяка чута дума, глас, музика.
Нося „дома” си с мен.
Навсякъде.