kotarana (Красимира Иванова)
20 22
Apr 16, 2013, 10:11 PM

Моментно 

  Poetry » Phylosophy
867 0 2

Възелът в душата си
трябва аз да разплета,
да отпусна и юздата
на заключената си душа.

Да преборя себе си отново,
да се смея и на глас,
да превърна в живо слово
този кратък мой екстаз.

Искам да съм ведра, жива,
да излъчвам доброта,
да направя покрай мен щастливи
хората с умислени лица.

Възелът започна да отхлабва,
взела съм се явно аз в ръце,
мога, искам и... ще трябва
самотата да се предаде...

© Красимира Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??