Apr 30, 2009, 6:00 PM

Моментно 

  Poetry » Other
911 0 4

Изгубих се в света ни мрачен,

очакваща поредния шамар.

Забравих да се смея и да плача,

престанах думи да редя със жар.

 

Сред шумна суетня и лицемерие

омръзна ми  напразно да се вглеждам

във хората, загубили доверие,

убиващи умираща надежда.

 

Пропадам бързо, като от бесило

с въже от показно усърдие.

А гърлото ми се е изранило

от толкова фалшиво милосърдие.

 

 

© Мартина Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??