Момиче, обикнало ме на инат...
Понеже дяволът не дреме,
а пък под мен казанът ври,
дочух, че съм ти станал бреме
и трудно дишаш с мен дори...
днес въздуха на тази стая...
Дошъл незнайно откъде,
колегата ти се спотайва,
от времето ни с теб краде...
Той сума комплименти сипе -
конфети празнични... или
до Рим те кани, до Египет,
и в здрачни Лондонски мъгли...
О, той забавен е, не споря,
изглежда лъскав, мъдро-зрял,
но с теб в беда и тиха горест
торби със сол не е изял...
... не е от слънчевите стомни
преливал в погледа ти пуст...
Светът едва ли ще ме помни,
но нека знае наизуст...
едно задъхано момиче,
обикнало ме на инат...
Край Анна Керн и Беатриче
талантът никне всепризнат...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много, много хубав стих!Поздрав, Иво!
-
Ех...не, нищо няма да казвам.
-
Елегантно, красиво, достъпно казано, но най-вече- почувствано!
Много хубав стих, поздрав! -
Понякога ни остава да обичаме само на инат!!!
Хареса ми. -
Истински благороден стих за любовта! Няма как да не я заслужиш! Поздрави!
-
Благодаря ви, приятели:
rosilita (Роси Лита
galina999 (Галина Иванова
jitanosten (Красимир Бачков
elenasim1 (Елена Петрова)
странница (Сеси
m-anti (Моника Немска
Ilis (Алина Стоянова -
Красиво. Чете се на един дъх .Благодаря ти ,че пишеш.
-
! Поздрав!
-
Поздрави, Бароне!
-
Кой е казал,че една жена иска и предпочита комплиментите и лъскавото пред дълбокото и истинското?!
-
Едно „дочух“може да изпочупи слънчевите стомни.Да не бъде!
-
Талантът се вижда и през най-гъстите Лондонски мъгли,Ив.....и точно с това се отличаваш от колегата-той би се изгубил в мъглата...
Неговите комплименти тя слуша с ушите,твоите-със сърцето!
Сигурна съм,че няма да драсне клечката...под казана...
Поздрав,Ив! -
Благодаря ви, приятели:
maistora (Красимир Тенев):
Traum (Цвети Йорданова)
silvina84 (Силвия Йорданова)
zelenvik (Виктор Кръстев)
sisidara (Сиси )
liliv (Лилия Велчева)
nininini (Нина Иванова)
и трудно дишаш с мен дори..."
mimamina (Минка Конарова)
BuRn_AliVe (Александър )
Djein_Ear (Евгения Тодорова)
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
Магинка (Магдалена Рашева)
alexgrau (Ваня Панова)
tanq_mezeva (Таня Мезева)
Melany71 (Светла Дичева) -
Талант без Музи - вдъхновение е ням като камбана без език.
-
Достойно стихотворение за Нури! Тя е най-скъпоценното нещо в живота ти, Иво и за да го имаш, трябва да се бориш! Напомни ми финала на "Алхимикът" - съкровището е на педя разстояние от теб, а не в далечни земи, нито сред измамни миражи... Бъдете щастливи и неразделни
-
!
-
Поздравления за истинския стих!!!
-
Оправи си ушите, приятелю!Не влизай сам в казана!
Твоето "задъхано момиче, обикнало те на инат" е съдбовно
влюбено в теб! Не спирай да пълниш "слънчевите стомни" с
неповторимата си любов и прекрасни стихове за нея и всички нас, които те четем и обичаме!
Поздрави за теб и милата Нури!
Чакаме те у дома, с обич! -
Когато се доближаваш много и все повече до Светлината Тя те изгаря !Остави я да свети!Не се приближавай много един ден ще угасне и ще те потърси!Стихчето е прекрасно!Адмираций! Поздрав!
-
Заслужаваш любовта й, Бароне!
-
Ех, че хубав стих отново, Бароне!!!
-
Отново си неотразим! Истински, с твоята висока поетична мярка и откровено себераздаване в стиховете!
Реверанс пред таланта ти, Бароне! -
Тя може само да съжалява.Проблемът си остава неин.
Браво за истинския стих! Много ме впечатли! -
" едно задъхано момиче,
обичало ме на инат..."
Поздравявам те! -
Любовта е като пеперуда.
Без цветя, слънце и въздух или умира, или излита на друго място. -
Споделените мигове ,та дори и торби сол, са безценни...!А и не мисля ,че може да ти е конкуренция!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ви:
fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА
viktoar (Виктория Стоянова)
avalon777 (Деси )
manika74 (Лорита )
vicont (Боби Кастеелс)
rudin (Иван Христов)