За изгрева и пясъчните замъци сега тъгувам...
Очи затварям - да не наднича слънцето в мечтите ми.
Отчаян вик отправям в нищото, но кой,
но кой ме чува?
В часовника на вечността годините отронват песъчинки...
Със дрезгав глас на саксофон
едно момиче в друг живот ме вика.
По-слънчев и безбрежен, с дъх на бриз -
от залива в Несебър...
Въжета – мисли котвите преплитат
и ме държат в безопасното - зад рифа,
разделящ сините води на времето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up