В душата ми младежка (и объркана)
спотайват се стремежите ми чисти,
които спят под дрехата изтъркана
и лутат се сред думи на артисти.
Златисти, те блестят и заслепяват ме.
Обичах те, но в минало. И свършено.
Ще трябва, зная, вече да внимаваме.
Отново са копнежите ми скършени.
Накрая ще обичаме ли мислите?
Гневът е прародител на виновните.
Останах сам по местности тревисти.
Спокойно. Скоро няма да ме помните. ...