МОМИЧЕТА, ОТ ДРУГИ СВЯТ ДОШЛИ

... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –

за вас ли пях със Третите петли – и вихрех светлоструйните ви гриви?

За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?

И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки?

По цяла нощ в притихналия парк ви рецитирах Лермонтов и Пушкин,

доде светът край мен – пресипнал бард, за любовта си правеше оглушки.

За мен ли – старче в цъфналата ръж – ветрееха се светлите ви рокли?

И будех се – един ужасен мъж, несмогнал върху вас да вдигне покрив.

Къде сте днес? – не мога и да знам, навярно някой друг ви гледа мило,

додето аз живея – страшно сам! – и покрай мен е истинско мъртвило.

Сънувам ви прекрасните поли! – с тях Вечността престана да ме плаши.

Момичета, от други свят дошли, най-светлите мъже да бъдат ваши!