Момичета сънувам. Приличат на солени катедрали, въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им! Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана - под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!
Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки пенливо се разливат - рисуват по гърба ми водорасли. Походката им стройна предизвиква римувани бургазми. Очите им са кратери - на дъното вулканите не гаснат!
Целувам ги насън. За всяка съм приготвил тиха дума. А стигна ли отвъд, бих искал дъщерите Пенелопски да сбират рано сутрин в шепи овдовелите ми мисли, разпръснати по плажа под формата на мидени черупки.
Трябва да призная, че тези стихове предизвикаха на места леко стъписване за моите скромни 2 мозъчни клетки, но непременно предизвикваха щирооока усмивка след това. Очарователно признание за бургаските късметлийки. *палче високо нагоре*
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.