Момичето бе стиснало цветя,
но те живяха толкоз малко.
Тя хвърли ги и смачка със крака,
проплаквайки: „Ах, колко жалко!”
Така момичето и не разбра
защо цветята ù умряха.
Навън ще има толкова от тях,
дори под мъничката стряха.
Но тези – мъртви и потъпкани,
ще ги сънува, даже будна.
В мислите нейни, объркани,
ще се роди картина чудна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up