Реплика на „Момичето”, по коментар на
Краси Тенев (maistora)
Момичето с усмихнато лице
насън все пее. Радва се на всеки.
Прегръща този свят със две ръце.
Познава най-потайните пътеки
към слънцето, към вятъра дори.
Усмихнато и под дъжда танцува.
Щастлив пожар в душата му гори.
Доволно е, че просто съществува
и разпилява щедро по света
искри любов, прашинки нежност синя. ...