Зимно утро. Мързеливо Слънцето изгрява.
Носи със лъчите топлинката на нов ден. 
Сърцето с трепетно очакване се притаява, 
в кафето, уж случайно... да седнеш срещу мен.

Любезно ще те поздравя... ще те поканя със усмивка...
а после влюбено ще се изгубя в твоите очи. 
Косите ти с нежен поглед скришом ще докосвам, 
объркана душата ще крещи - "Сърце поспри!"

Кафето с бавни глътки дълго ще отпивам, 
изстинало, без захар... неусещащ че горчи. 
Всеки щрих и звук от тебе жадно ще събирам, 
в спомените си, за дните ми без теб, за да не боли.

2ко_Мина