Зимно утро. Мързеливо Слънцето изгрява.
Носи със лъчите топлинката на нов ден.
Сърцето с трепетно очакване се притаява,
в кафето, уж случайно... да седнеш срещу мен.
Любезно ще те поздравя... ще те поканя със усмивка...
а после влюбено ще се изгубя в твоите очи.
Косите ти с нежен поглед скришом ще докосвам,
объркана душата ще крещи - "Сърце поспри!"
Кафето с бавни глътки дълго ще отпивам,
изстинало, без захар... неусещащ че горчи.
Всеки щрих и звук от тебе жадно ще събирам,
в спомените си, за дните ми без теб, за да не боли. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up