Момичето от Париж

Виждал съм те някъде,
разпознах веднаха лекия финес.
Изтъкана с елегантност,
с широкия ти поглед.

Ходеше по някакви павета,
а токът ти дори не заседна между тях.
Беше с дълга рокля -
разказвач за твоята мистичност.

С грация се носеше, сякаш по въздуха.
На много хора спря им дъха.
И ходеше със светлата рокля,
а на всички им се стори че пееш.

Коприна сякаш излизаше от твоята сочна уста.
Бегло мисля, че си спомних града.
Имаше плъзнали навсякъде акордеони
и вестници със френски надписи
от витрини надничаха.

Париж! Сега си спомних.
Това беше града, но твоето име не зная.
Този град от различни градове бе ни събрал,
за да срещнем погледите любопитни.

Познавам  те от там, макар името ти да е в неизвестност.
След себе си красиви следи още редиш.
С нишки от изтънчената  нежност,
ще те наричам просто момичето от Париж!

А.А.