Dec 3, 2017, 10:33 AM

Момичето от парка 

  Poetry » Humour
877 9 16

Днес във парка както тичах,
неусетно заваля.
А насреща ми   момиче
неочаквано ме спря.

Елегантна и красива,
и спортистка - като мен!
Оцених я: "Бива, бива!
Ех, как почва този ден!..."

А очичките й греят
върху  ангелско лице!...
Зъбките й се белеят...
Блъска  моето  сърце!..

Понапрегнах малко мишци,
понадух и гръден кош...
Пуснах палавите мисли:
"Ставам още!...Не съм лош!..."

Синеока, дългокрака
и във анцуг снежно бял.
Отговор от мене чака!..
Как това не съм разбрал?

Докато се аз облизвам,
тя с въпрос ме закова:
"Има ли кафе наблизо?
Там - кафе ли е това?"

Кимнах бодро: "Ще те водя!
Пътя зная го дотам!"
"Бай, бай, чичка!... Сори!...Сбогом!
Гаджето ме чака там!

Мокър си до кости. Слушай,
бягай бързо у дома -
твоята да те изсуши,
жива болест е това!..."

Каза го и в миг затича
към отсрещното кафе!
Аз като глупак заничах,
питах, чул ли съм добре?

Как ме зашлеви със "чичка"!
Виж я ти какъв келеш!...
Развалù със дума всичко:
"Бързай да се прибереш!"

Ми, ще бързам, к`во ще правя!
Като гледам - цял съм в кал!
Как със моята ще се оправям?...
Ех, за мен ми стана жал!...

© Роберт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Роси, Люси, радвам се, че съм ви разсмял!...
    Приятна вечер!...
  • Развесели ме, Роби! А на мен пък тия дни за пръв път ми отстъпи място един младок...е кавалер е, ама ми стана криво😊... немощна ли му се видях!
  • Роби, с глас се смях !!!
  • Благодаря за коментарния куплет, Павлина!...
    Нина, радвам се, че съм те усмихнал!...
  • Ха-ха-ха...разсмя ме....А, бе и лели и чичковци мечтаят за младо....живот....

  • Тъй, тъй ти се полага, Роби (чичка),
    щом точиш лиги ти по... ученичка.
    Я стой си при досадната женичка!
    Е, вярно - мрънка, но пък те обичка!
  • Благодаря на всички, които спряха тук - Пепи, Рени, fayri. (Fairy), Албена, Силвия, Меги, Катя, Веси, Мая и Влади!...
    Специална благодарност и на теб, Рени, за коментара ти, който си е цяло стихче и много ми допадна!...
    Леко перо ви желая, приятели!...
  • Тоз Роби! Страшна усмивка си и с неизчерпаеми хумористични хрумки.
  • Ха, ха, ха... За всеки влак си има пътници. За лирическия - този влак май го чака у дома . Развесели ме, Роби. Благодаря ти!
  • Хареса ми стиха ти ,Роби!
  • Хехе, "меракът умира последен" беше казал някой. Усмихна ме, Роби!
  • Пак си сътворил чудно стихче, усмихна ме!
  • Роби, смях се с глас през цялото време, докато четях! Как имах нужда точно сега от великолепния ти разведряващ, шеговит стих! Прибирам си го в любими, за настроение... Бъди здрав и все така да ни развеселяваш с многостранния си поетичен талант!
  • Съвсем по мъжки - мераците си остават завинаги, а и момичето си го бива +++
  • Бързай - "твойта" и да те нахрани,
    че от "глад" си озверял
    „е стомахът ми се понахрани
    но "гладът" остана недоял”
    После да те сложи и да спиш
    Верно - в мисли ще се повъртиш:
    „Колко още са на моя хал -
    ех , каква държава - глад, мерак и кал,
    но и по света така си става,
    по младостта Мерак не остарява -
    само дето трака със чене и мре от студ,
    а Старостта не си признава,
    че Меракът и е внук”

    Ина мен ми стана жал, Роби! Но пък грях не грях, доволно се посмях!
  • Ех,очите и мераците не остаряват! Развесели ме, Роби!
Random works
: ??:??