По уличките тесни на големия ни град
вървя си аз спокоен, доволен и засмян,
оглеждам се да видя някой мой познат -
пред мене много хора, а повече отзад.
Лицата им разглеждам, но не забелязвам,
дори един човечец, такъв, добър наглед;
дори един приятел, с който да приказвам,
дори една душа... Обръщам се напред.
Тогава я видях. Насред купищата хора
една следа червена, като прясна кръв,
на всичко скучно тя изпъкваше на фона,
на всичко скучно тя бе пълен антипод. ...