imperfect (Яна)
274 2097
Apr 8, 2014, 8:45 PM

Момичето с коси от кадифе 

  Poetry » Love
1100 2 15

Момичето с коси от кадифе

 

 

Момичето с коси от кадифе
ме будеше в дванайсет през септември.
Прегръщаше ме. Пиехме кафе
с ухание на дъжд и хризантеми.

Момичето с дълбоките очи
обичаше метафори и рими.
И вместо да просъска: "Замълчи!",
тя благо ми шептеше: "Говори ми..."

Момичето с красивите ръце
гореше сред листата пожълтели.
Невинното, изстрадало сърце
се криеше зад дланите й бели.

Момичето, което нараних,
остави ми бележка на вратата.
Написала я беше като стих,
след който всичко ясно е нататък:

"Момичето с коси от кадифе
те будеше в дванайсет през септември.
Стопли си сам горчивото кафе.
Тя вече не обича хризантеми."

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??