Момичето с непокорните коси, 

което всички в класа обиждат, 

в сърцето свое пазеше мечти, 

без истинската красота да виждат!

И ето, че порасна, помъдря,

научи се да е смирена!

Лицето в нежна белота изгря! 

Усмихна й се цялата вселена!

Косата й красиво заблестя. 

По устните й плъзна се усмивка, 

ала душата нейна опустя, 

дочу  се тиха въздишка! 

В лицето я удари завистта

и цялата жестокост на живота!

Не можеше да срещне любовта

и луташа се без посока! 

Но ето,  че усмихна се света, 

 тя му прати своята усмивка, 

животът й обърна се в мига, 

любов замести нейната въздишка!