Ала ето, ще разберат -
вече в Нейните очи се топят.
На гълъбовото платно
в сияние размива се ефирно петно,
изникват сред белия дъжд
две парчета небесни изведнъж от синята длъж.
Чисти, прозрачни, а все тъй дълбоки,
аквамариново синьо, теменужени капки широки.
Оглеждат се в тях ручеи, езера,
кадифена нощ и медна зора.
Гори и лесове в тези портали се явяват,
в тях бури утихват, урагани се разразяват ...