Apr 20, 2017, 5:05 PM
Монах
По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините
със скорост, превишена от безсилие.
Върхът бе друга дума за падение,
на дъното – орлова перушина.
Душа да прикадя – не ми понесе,
тамянът във дробовете ме давеше.
Кипя вината ми в камбани безутешни,
молитвата изтече от ръкавите, ...
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините
със скорост, превишена от безсилие.
Върхът бе друга дума за падение,
на дъното – орлова перушина.
Душа да прикадя – не ми понесе,
тамянът във дробовете ме давеше.
Кипя вината ми в камбани безутешни,
молитвата изтече от ръкавите, ...
© Пламен Сивов All rights reserved.
Random works
-
-
The dance is my command of language soft and smooth that's used through every time and place where l...
-
In the lonesome hours, when it hurts I breathe by violence, folded in silence I lost into discovered...
-
No energy in me remain, Is only darkness all around; My sorrow vanish in a pit of pain - The key to ...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
