За N-ти път сърцето се поряза.
Претръпнало, заплака без сълзи.
Едно парче от счупената ваза
започна по душата да пълзи.
Раздираше безжалостно остатъка
от капките на моето доверие.
Не знам защо от болка не заплаках.
Навярно вярвах в старо суеверие,
че счупеното - щастие довежда.
Или пък, щом проливен дъжд вали -
изгрява после слънчева Надежда.
Наивна оптимистка съм, нали? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up