Монк

Парчета, късове от онзи взрив

все още обикалят, обикалят,

по свои орбити около мен.

Открили своето небесно тяло,

над което да оставят сенки,

в чиято атмосфера да горят.

А аз ги наблюдавам и се дразня

когато хаотично се разместват

и падат ускорено върху мен.

Крепи ме мисълта, че всъщност,

на моя територия попадат,

и после мога да ги подредя.

О, как обичам да подреждам!

Сам себе си намествам като пъзел,

и се разгадавам ден след ден.

Труди, вероятно някъде и тя навързва

парчетата, от своя взрив.

От онзи взрив!

Ще ти помогна Труди!

Нали съм детектив!