Тук ли си? Искам да ти кажа толкова неща... Когато съм тъжна, слушам нашата музика. Когато плача, се крия в нощите сама. Усмивката дарявам на всички, срещнали ме през деня. Но, поискам ли те, става страшно. Боли! От толкова любов, обречена на срещи и раздели. Всяко твое заминаване е вик: Не тръгвай! Всяко завръщане е: Остани! Тук ли си сега? Ще говоря за всичко, което ми тежи. И няма да престана да те питам: Докога? Огледалото започна да ме плаши, отива си по нещичко от мен... Да спрем! Аз уморих се! За пристан замечтах... И знам, че ме обичаш. Страхуваш се за след това. Ако е истинска, ще има я! Реши се! Моля те! Ела! ................................................... Сега ти подарявам поредната си тъжна нощ! Къде си? Докажи си, че е и пак ще е - любов!