Монолог на баба Яга
И как ли се объркахте така?
Та къщата ми вдън гори е скрита.
А, вие сте от принцовата свита.
Внимавайте! - с кокошите крака,
домът ми ще избяга, без да пита.
Дочувам май свистене на стрела,
на лов сте тук, в горите Тилилейски,
сгодена аз съм, за потомък змейски.
Не чух? А, грозновата съм била!
Но с принца... Ех, живот епикурейски...
Брадавица красяла моя нос?
И принцът ви е кривокрак и дребен.
Но моля ви! Сарказъм непотребен,
постави ли лика ми под въпрос,
кортежът ви до крак ще е изтребен!
Ще си живея царствено, в палата –
слуги, придворни дами, красотица!
На бала всяка нощ ще съм кралица!
Ще хърка принцът "намотал" главата,
и ще ме люби змей, като змеица...
Очи отварям, някак странно тих,
до мене змеят осми сън откара.
Kаква ли беше снощната отвара?
Какво по дяволите пак изпих?
За малко чак в двореца да ме вкара!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
И без отвари тя е шесторъка.
С дъха прогонва ти любовна мъка,
а с отлежалото домашно винце,
те вкарва с извънземните във пъкъл! ...
Comments
-
"Ех, живот епикурейски..."
-
Прегръдки!
-
Благодаря, Марийче! Прегръдки!
-
Наденце, направо е чудесно! Аз ти ръкопляскам с възхищение!🍀💮🍀
-
Благодарско, значи над света,
до Луната чак ще вирна нос!
Ха, да видим - мойта красута,
пак ли ще поставят под въпрос! -
Фея си, разбира се, добра.
Как и за кого - не уточнявам.
Щом летиш, та даже и с метла,
с феите веднага те равнявам. -
Слушай, Вики, хич не си ми дружка!
Тъй да ми подбиваш реномето.
Как сега мъжът ми ще ме слушка?
Фея? Аз? С метлата и котлето... -
Ех, бабо Яго, феичке добра,
кой с тебе би посмял да се захваща!
За лов да търсят другаде гора,
че ти, освен красива, си и страшна -
Хахаха, ей туй отварите, наистина страшно нещо били
Много е забавно! -
Блу, усмивчице моя!
-
-
Така е, Силвенце, Деа, като оставям змей да ми се меси. Веща, веща, ама...Благодаря, сенсей! Щурче, LY!
-
-
Здрасти, бабче!
Сериозно - хареса ми. Или - по столично - харесА ми.
Сети се за амплоато си на вещата... поетеса! -
Така е с експериментите, Наде, докато уцелиш съставките, не се знае в каква приказка ще попаднеш 😊. Хареса ми и постройката на стихотворението.
-
ех,тези отвари...
-
Ха! Да ти звънна. Как? По водомера?
В горите Тилилейски мрежа няма.
Дори и гълъб някак да намеря,
адрес не знам, да пратя телеграма... -
Тихо момичета, тихо, че ако знаете как ме боли главата!
-
Вълшебничка постройка на стиха, а съдържанието ти е запазен патент! Ето и 🍒 за 🎂!
-
Ха, де! Така ще си живееш царски. Ех, тия отвари!
-
Надеее 🤣🤣
Много готино 🌹
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
