Сутрин се събуждам без лице.
Със уморен скафандър вместо него.
После се гримирам. Без ръце.
Със вкаменелост от могъщо его.
На сцената излизам. Себе си играя.
(Всеки мисли, че съм влязъл в роля.)
В остатъчната си наивност търся Рая.
(Откривам само смачкана неволя.)
На акробатите започвам да завиждам:
на тях въжетата не им оставят белези.
Обесвам се с усмивката фалшива
несподелен и ненамерил себе си. ...