May 14, 2008, 11:23 AM

Монолог на Снежанка 

  Poetry » Other
5.0 / 20
6110 5 33
(В разрез с всички познати приказки)
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някак си, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен, той дивата гора
превърна в кът от рая на земята,
и бе любов, и огън, и любов, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Random works
  • What if we turn into a speck of dust? What if we live beneath the trust? What if we doing the same m...
  • An empty world filled with ashes, the sky turns gray as time passes. Bones are scattered, but the bl...
  • Just remember The most beautiful traitors Are your eyes In silent surrender They'll betray us this o...

More works »