valia1771 (Ивон)
371 11611
May 15, 2012, 1:15 PM

Монолог на веселата демонка 

  Poetry » Humour
1089 0 40

Подготвих се за вечни времена,

но вечността започна да ме стяга,

след първата година самота

духът покоен иска да избяга.

 

„Как искам да се преродя!” –

молба написах до Дирекция „Прераждане”.

„Не сте посочили като каква!?” -

усетих бюрократното заяждане.

 

„Като жена, естествено, като жена,

красива, умна, както ми приляга,

разбила не едно и две сърца,

светът в краката ми да става и да ляга”.

 

И ето, сто години чакам си реда,

комшийката се прероди, замина

в Сахара, тя така си пожела,

че тук от студ горката се спомина.

 

Днес попът дълго пя на мъж отсреща,

не мога да го видя от цветя,

дано излезе някой свестен,

след полунощ ще ида да го посетя.

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??