Монолог с приятел
Ти, бил ли си, приятелю, на дъното?
Помирисвал ли си под пръстта?
Усещал ли си как се впива в гърлото
пиперливия вкус на жлъчта?
Кръстосвал ли безизходици,
повлякъл в пазвите си празнотата?
Спирал ли си пясъчни часовници,
за да се насладиш на самотата?
Чакал ли си някой на вратата,
фантазирайки, че го прегръщаш?
Мълчал ли си вътре в душата,
докато думите мудно повръщаш?
Боледувал ли си от безкраен страх,
че няма изход в края на тунела?
Пробождал ли е ириса ти прах,
събран под ноктите на твоята вселена?
Е, и аз не се родих такава,
но опитах от всичкото мръсно.
Остави ме, себе си спасявай!
За мен е вече твърде късно!
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ее, Ив... ти навсякъде си бил. Съжалявам да го чуя.
-
Благодаря, че се отбихте при мен, момчета! Прегръдки!
-
Много прекрасен стих, Бисе, талантлива си, както и преди ти бях казал. Но съм съгласен с Квазара - никога не е късно за спасение. Прегръдка ти пращам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
